По повод Деня на Народните будители - 1 ноември, днес в час на класа говорихме за хората, които са поддържали и все още се стараят да поддържат духа на българина. Учители, писатели, поети, творци - всички те допринасят за нашето духовно израстване.
Но как можем да поддържаме своя дух и да продължим да израстваме, ако не знаем миналото на своите родни места?
Ето защо поставих задача на учениците от 5-в клас да проучат миналото на своя роден град и да открият онези хора, будителите, които са допринесли неговото духовно развитие.
Представям Ви част от историята на моя роден град:
Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла.
Населението на града към 15.09.2015 година е 8740 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.
Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Според Иван Коларов „заселниците наименували селището "Бяла земя" по цвета на трите хълма. Впоследствие за по-кратко изговаряли само определението и така се получило днешното име"
В околностите на града са намерени глинени съдове, монети и останки от зидове от римско време. Според изводите от археологическите изследвания, близо до бреговете на река Янтра през 4 - 5 век се е намирала една от осемте римски крепости за охрана на пътя – „Градището”. В околностите на града са открити и надгробни могили с тракийски произход.[
До Средновековието югоизточно от града в Беленската гора последователно са съществували селищата Пуста Бяла - на около 7 km и Нова Бяла (Ени Беле) - на 1-2 km от сегашния град.
Селището се споменава за пръв път в турски регистър за ленните владения на територията на Никополския Санджак през 1544-1545 г. Записано е, че селото се владее от началника на мулетарите Хазър Балъ заедно с черибашията на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла - 17 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.
След Чипровското въстание в 1688 година тук се заселват за постоянно турци. Те заемат северозападната част на Бяла, където до XX век са имали джамия, превърната впоследствие в турско училище.
Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. там е учителствал Петко Славейков.
В края на турското владичество в Бяла има 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.
През Априлското въстание апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и въстаникът Стоян Ангелов са открити от случайно срещнал ги турчин в западните покрайнини на Бяла. Те са нападнати от турска потеря и при опит да преплуват придошлата река Янтра се удавят в нея на 23 май 1876г. Днес на това място се издига паметник.
По време на Руско-турската освободителна война Бяла става второто освободено селище от турско владичество в България след Свищов. Бяла е освободен на 5.7.1877г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати с голяма радост по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.
Но как можем да поддържаме своя дух и да продължим да израстваме, ако не знаем миналото на своите родни места?
Ето защо поставих задача на учениците от 5-в клас да проучат миналото на своя роден град и да открият онези хора, будителите, които са допринесли неговото духовно развитие.
Представям Ви част от историята на моя роден град:
Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла.
Населението на града към 15.09.2015 година е 8740 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.
Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Според Иван Коларов „заселниците наименували селището "Бяла земя" по цвета на трите хълма. Впоследствие за по-кратко изговаряли само определението и така се получило днешното име"
В околностите на града са намерени глинени съдове, монети и останки от зидове от римско време. Според изводите от археологическите изследвания, близо до бреговете на река Янтра през 4 - 5 век се е намирала една от осемте римски крепости за охрана на пътя – „Градището”. В околностите на града са открити и надгробни могили с тракийски произход.[
До Средновековието югоизточно от града в Беленската гора последователно са съществували селищата Пуста Бяла - на около 7 km и Нова Бяла (Ени Беле) - на 1-2 km от сегашния град.
Селището се споменава за пръв път в турски регистър за ленните владения на територията на Никополския Санджак през 1544-1545 г. Записано е, че селото се владее от началника на мулетарите Хазър Балъ заедно с черибашията на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла - 17 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.
След Чипровското въстание в 1688 година тук се заселват за постоянно турци. Те заемат северозападната част на Бяла, където до XX век са имали джамия, превърната впоследствие в турско училище.
Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. там е учителствал Петко Славейков.
В края на турското владичество в Бяла има 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.
През Априлското въстание апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и въстаникът Стоян Ангелов са открити от случайно срещнал ги турчин в западните покрайнини на Бяла. Те са нападнати от турска потеря и при опит да преплуват придошлата река Янтра се удавят в нея на 23 май 1876г. Днес на това място се издига паметник.
По време на Руско-турската освободителна война Бяла става второто освободено селище от турско владичество в България след Свищов. Бяла е освободен на 5.7.1877г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати с голяма радост по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.
От 20 юли до 13 август 1877 г. в сегашния Музей на Освободителната руско-турска война в Бяла е главната щаб-квартира на руския император Александър II. До тогава сградата е била харем на Мехмед бей. Оценено е важното стратегическо положение на града на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на Беленския мост като Цар Освободител.
Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По предложение на учителя Стефан Маринов по случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II е организирано тържествено посрещане от беленската община. На мегдана пред къщата на Мехмед бей се извива голямо хоро. На музиката от гайди, гъдулки и тъпани пред руските големци играят хоро българи от Бяла и околните села, руски войници и офицери. За руският император е направен своеобразен трон. Той е качен на каруца с дълги ритли, постлани с пъстри черги. Красивите Беленски моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска ръченица и за кръшната си игра получават от него по една жълтица.
Празникът е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На това хоро българският поет и писател Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”.
И днес беленчани пазаят спомените от миналото на своя роден град в музея "Освободителна война". Почитаме всички, оставили своя отпечатък в малкото градче по време на Освобождението на България, като са издигнати паметници на Юлия Вревская в центъра на града; Панайот Волов - на кръстовището на изхода за Русе; Николай Пирогов, построен през 1977 г. от Български червен кръст до киното.
И още:
-паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе — Велико Търново;
- Паметник на Колю Фичето в западния край на Беленския мост, построен от него.
- Паметни плочи на опълченци от Бяла.
- Мемориален комплекс на загиналите във войните граждани на Бяла и региона в центъра на града.
- Паметник на богинята на лова Диана в Беленската гора.
Празникът е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На това хоро българският поет и писател Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”.
И днес беленчани пазаят спомените от миналото на своя роден град в музея "Освободителна война". Почитаме всички, оставили своя отпечатък в малкото градче по време на Освобождението на България, като са издигнати паметници на Юлия Вревская в центъра на града; Панайот Волов - на кръстовището на изхода за Русе; Николай Пирогов, построен през 1977 г. от Български червен кръст до киното.
И още:
-паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе — Велико Търново;
- Паметник на Колю Фичето в западния край на Беленския мост, построен от него.
- Паметни плочи на опълченци от Бяла.
- Мемориален комплекс на загиналите във войните граждани на Бяла и региона в центъра на града.
- Паметник на богинята на лова Диана в Беленската гора.
Източници:
Русева, Д. Град Бяла - опит за етнографски очерк,
www.bg.wikipedia.org
Официален сайт на община Бяла
История на Бяла, сдружение "Опора"
Русева, Д. Град Бяла - опит за етнографски очерк,
www.bg.wikipedia.org
Официален сайт на община Бяла
История на Бяла, сдружение "Опора"